Текстове

Проблемът с пандемията е, че влияе на всички и по много повече начини, отколкото имахме време да помислим миналата година през март.

Един от проблемите е, че освен вирусна, в момента се намираме и в една друга пандемия – на ментално здраве. И честно казано, намирам това за добра новина, защото въпреки че през последните години започна да се говори по-открито за тези неща, никога не е било мейнстрийм тема. Докато сега всекидневно излизат статии и материали за справяне с последствията от изолацията, работата от вкъщи и стреса от пандемията.

Стрес

Ако преди сте били под стрес, миналата година със сигурност сте се сблъскали с нови негови форми. Най-вече нови предизвикателства, за които като че ли никой нямаше решение, поне в началото.

1. Справяне с емоции и мисли

Самото записване на мислите, които в момента се въртят в главата ти, има терапевтичен ефект. Един път излезли от мисловното пространство, те придобиват форма и вече има възможност да бъдат осмислени, погледнати от страни и анализирани. В сравнение със записаните думи, мислите, които останат неизречени и неформулирани на глас са далеч по-страшни, безформени и трудни за преодоляване.

В сравнение със записаните думи, мислите, които останат неизречени и неформулирани на глас са далеч по-страшни, безформени и трудни за преодоляване.

Ако като мен четете статии и мнения по медицински теми основно на английски, със сигурност сте запознати с термини като endowarriors, endofighters и изобщо всякакви други борещи се с всякакви болести, надвиващи ги и издържащи въпреки тях и побеждаващи ги с цената на всичко.

Аз не съм от тях. Не само не съм, изглежда ми чуждо и непонятно и според мен този манталитет може да бъде дори опасен.

Не винаги съм била на това мнение.

Имаше един кратък период, когато в крайна сметка разбрах, че ми предстои втора операция, когато наистина си представях и кистата и миомите като някакви чужди тела в мен, които трябва да се махнат, да излязат и да изчезнат и трябва да ги преборя, за да си спестя операцията, от която толкова много се страхувах.

Мисля, че издържах така почти два месеца.

Главната ми мотивация обаче беше паническия ми страх от нова операция. …

Обичам да пътувам, но когато симптомите ми станаха толкова силни и непредвидими, че вече ми се виждаше прекалено голям риск да тръгна нанякъде, почти престанах да го правя. Да се чувствам добре на път с ендометриоза и аденомиоза ми се виждаше невъзможно.

Избягването обаче не е решение, а и пътуването започна да ми липсва. Така че …

Идва един момент, след множество притеснения, неяснота, въпроси, посещения при доктори и изследвания, след операции или неприятни процедури, които сами по себе си са били достатъчно трудни за преживяване, когато най-накрая се сдобиваме с нещо, наречено диагноза.

Диагнозата може да е именно това, от което най-много сте се страхували, може да е облекчение, че не е нещо по-лошо, а може и да не ви говори абсолютно нищо. Във всички случаи стигаме до момент, в който си мислим, че всички неприятности ще приключат, а всъщност си даваме сметка, че вероятно тепърва започват. Или че нямаме никаква представа какво да предприемем от тук нататък. Всичкият капацитет за вземане на жизненоважни решения е изазходен и остава единствено объркане.

Може и да звучи странно за хората, които живеят в по-южните части на Европа, но в Дания и Швеция да имаш жилище с тераса се смята за голяма работа, независимо, че по нашите стандарти тези тераси стават за използване не повече от два-три месеца през годината. Ние тук си остъкляваме терасите, или се ядосваме, че трябва да ги чистим от снега през зимата, или ги превръщаме в склад и някак сме забравили, че терасата може да бъде една допълнителна стая към жилището със собствена функция и най-вече – даваща достъп до слънце и въздух (не казвам чак чист въздух, което в София е малко относително понятие 😉, но все пак възможността да си подадеш носа навън дори и за малко изобщо не е за пренебрегване. 

Случвало ли ви е да си помислите, че даден интериор е потискащ и депресиращ? Или да влезете в някое помещение, в което настроението веднага ви се повдига? Околната среда ни влияе много повече, отколкото обикновено сме склонни да признаем. Тъмните, мрачни и препълнени помещения ни потискат, докато светлите стаи, изпълнени със слънчева светлина и пространство, могат веднага да повдигнат настроението на всеки, които влезе в тях. Въоръжени с това знание, бихме могли да приложим положително влияние там, където има нужда. Например, да променим така нещата вкъщи, че целият интериор и това, което правим, когато се приберем, да държи депресията надалеч.

Поводът за размишленията ми е една книжка, която прочетох покрай политическите анализи, и която препоръчвам на абсолютно всеки – Малък наръчник по хюга. Тайните на датчаните за щастлив живот на Майк Викинг. Книжката е истинска наслада за четене – написана с именно онази датска непретенциозност и леко саркастично чувство за хумор, което особено много харесах, когато заживях в Копенхаген. Освен това описва огромна част от разбиранията ми за живота в последно време, напомня ми за всичко хубаво, което ми се е случвало и ме кара да оценявам още повече начина си на живот в момента, по който работя целенасочено от няколко години насам. Освен това ми дава и нови идеи за неща, които тепърва могат да се променят като отношения и нагласа и в мен и в хората около мен, а дай боже и всички наоколо. Защото положителната промяна е нещо, към което всъщност всички се стремим.