A few years ago I got а Kindl and I have to say I was liked it a lot, although I did not give up the paper book. This little machine proved to be way more convenient than carrying heavy paper books on travels or at the city. It significantly reduced my luggage on the road and in Sofia on the weekdays – it’s usual place is in my purse and I stopped getting nervous when waiting for someone or something because I always have a good book at hand;).
The reader unfortenatly lasted two years only and I really missed it when it broke. So I bought a new one – this time a smaller Nook. It turned out that the blue case I made when I bought the Kindle is still looking ok and is useful as always. I did it in a cheerful bright blue with а beautiful white lace. I have to say I am amazed at how durable this case is. I did it very quickly from a sheet of felt and a piece of thick cotton fabric and a bit of lace, which I expected to spoil or break very quickly. After five years constantly being on the bottom of my bag (which often has some awkward things inside like a roulette, some lines, knives, wood samples and whatnot), and after repeatedly going trough the washing machine and spinning, it turned out that felt case is still alive, and in a relatively good condition, and even the lace is still untouched. I am definitely surprised by the resilience of the pouch, and the most impressing thing is that I still like how it looks 🙂
Преди няколко години се сдобих с kindl и трябва да кажа, че бях много доволна от него, макар изобщо да не съм се отказала от хартиената книга. Но тази малка машинка се оказа къде къде по-удобна отколкото да мъкна със себе си книги. Значително редуцира багажа ми по време на път, а за в София през седмицата да не говорим – стои си в чантата ми винаги и изобщо не ми се пречка, а вече и не се изнервям ако трябва да почакам някого, защото винаги си имам хубава книга под ръка 
.
Четецът изкара две години, но след това се повреди и дълго време наистина много ми липсваше. После се престраших да си купя нов и сега отново не се отделям от книгите, които чета. Оказа се, че калъфчето, което си бях направила още когато си купих киндъла, все още си е много хубаво и удобно. Направих го в едно жизнерадостно синичко, допълнено с красива дантелка и бяла фльонга за завръзване, която след известно време направо махнах, защото се оказа, че и без нея е доста трудно четецът да се изплъзне от ушития съвсем по мярка калъф. Трябва да кажа, че съм изумена колко издържлив се оказа въпросния калъф. Направих го съвсем набързо от лист син филц, подплата от някакво парче дебел памучен плат, който ми беше останал от някъде, и купена дантела, която очаквах да се развали или скъса много бързо. След пет години постоянно носене на дъното на дамската ми чанта (в която често има и разни непривични неща като рулетки, линии, ножчета, мостри и какво ли още не), както и разбира се минаване нееднократно през пералня и центрофуга, се оказа, че калъфчето все още е живо, и при това съвсем в приличен вид, а дантелата дори не е мръднала. Определено се изненадах от издържливостта на калъфчето, а най-интересното е, че все още ми харесва как изглежда 🙂 
Recent Comments