Като цяло винаги имам нещо, което може да се опише като дневник, макар през годините да е имало какви ли не форми и вид, включително всички блогове, които пиша още от времето, когато се появи blog.bg (жалко, че не си помня името на профила там, любопитна съм!), както и всякакви тефтери в особено оръфана форма след като прекарат няколко месеца в чантата ми. Тази година обаче наистина се отдадох на всякакви форми на писани и при това отделях много време за повечето тях, най-малкото защото се наложи да мина през сложен период. И защото ми трябваше ново хоби 🙂
И ето че в края на годината реших да събера на едно място текущите (някои от тефтерите са втори или трети за годината), за да разбера колко точно са. Знаех, че са доста, но не бях ги броила досега!
И така, имам дневник за благодарности, за който съм писала вече и макар да не използвам толкова много, колкото преди, смятам за страшно полезно и приятно нещо.
Също така за пръв път се сдобих с планер, който купих само защото беше намален наполовина в края на януари и има прекрасна корица. Не го ползвах точно като планер, имам си google calendar за това, но се оказа много ефективен за проследяване какво точно кога точно се е случвало. Което с объркана програма като моята е доста удобно.
Читателски дневник винаги водя, като в моя случай това са цитати от книгите, които чета. Много рядко пиша коментари към тях, но това по-скоро ще се случи в ежедневния дневник, докато тези бележници пазя единствено за цитати и по-късно връщане към съдържанието на книгата. И понеже имам навик да преписвам какви ли не идеи, пасажи и каквото ми хване окото, ги сменям доста често. Този се задържа повече по простата причина, че изчетох твърде много интересни книги твърде бързо и все още стоят с отбелязки, защото нямам време да им отделя достатъчно внимание.
Тънката тетрадка събира всичко, което не е дневник и би могло да се нарече идеи за разкази или други писаници. Държа ги тънки, за да мога да си ги нося в чантата. Понякога свършват за седмица-две, друг път може да продължат няколко месеца.
Арт дневника си най-често споделям в инстаграм. Също съвсем нова идея за мен, която започнах през ноември миналата година. Тефтерът все още е изписан само наполовина, но пък едва се затваря. Не е точно нещо, което правя винаги, но понякога ме засърбяват ръцете да правя нещо без конкретна идея и той се оказа перфектното място. Освен това държа под око всички книги които съм купила и прочела, и допълвам с разни цитати и утвърждения, които използвах особено много в първата половина на годината, докато се борех с ефектите от хормоналните лекарства.
Най-долу е тетрадката, в която се пише всичко, което няма структура, не е за блог, за показване на хора или изобщо за повторно четене някога. Това е мястото за писане без да се мисли много, за освобождаване от всичко, което ми е в главата, за да направи място за нови неща. Понякога е много терапевтично, друг път помага да усетя някои особени закономерности, през повечето време просто успокоява твърде препускащия ми мозък. Започнах да водя подобни дневници още като дете, но след като завърших училище бях забравила за тях. Поднових навика преди три години, когато се мъчех отново с твърде много твърде натоварваща работа без нищо творческо в нея и от тогава не съм спряла, макар че в началото дори почерка не можех да си позная.
Тази година водих и един друг тип дневник – travel journal, каквито обикновено включват повече от едно пътуване, но аз успях да запълня цял тефтер с едно единствено такова – в Брюксел. Там има какво да се гледа, а и аз обиколих какво ли не, включително осъществих стара мечта да посетя някои от къщите на Виктор Орта. Не съм го включила, защото определено вече не е актуален, но пък съм споделяла разни неща от него тук.
Recent Comments