Като бях малка баба ми ме научи да плета на две куки и макар че така и не се научих да плета пуловери или чорапи, се справям сравнително добре с шалове. Но твърдеше, че плетенето на една кука е много трудно, така че в крайна сметка се научих с youtube в една доста мрачна зима малко по на север оттук.
Баба ми наистина мислеше, че плетенето на една кука е трудно, но само защото го свързваше със сложните покривчици, на които другата ми баба е била майсторица. Това беше докато не видя какви неща правя с дебели прежди. Особено с кошниците беше страшно изненадана колко са удобни и най-вече колко лесно се плетат всъщност (ако се абстрахираме от болките в китката).
От тогава и тя премина основно на една кука и двете си разменяме идеи и плетени подаръци редовно зимата. Плетенето все пак е зимно занимание 🙂
Тези дни и пращах пакет с разни неща и се замислих, че искам да включа и нещо шарено и радващо окото. Работата е там, че се сетих около половин ден преди да пратя пакета, така че най-бързото, което можах да измисля е едно плетено дойли с 4 подложки за чаши, които вече знам, че не се използват по предназначение, а стоят във витринката със сервизи, за да красят бюфета 🙂 И все пак, харесвам преждата и се радвам, че за съвсем кратко време успях да направя нещо шаренко за малко повече цвят на фона на сивото вън.
Recent Comments