Днес продължавам сравнително новата си традиция да правя списъци от неща от изминалата година онлайн. Започнах предната година и можете да видите какво съм включила тогава тук: 2020 г. за мен. Тези списъци показват много ясно какво е ми е повлияло през годината и ако човек ги използва съзнателно, може да научи много за себе си и да открие много начини за развитие в бъдеще.

Започвам разбира се, с книгите, защото са важна част от живота ми. Ако искате да видите какво чета в момента, пратете ми покана за приятелство в goodreads, ще се радвам да обсъждаме книги.

 

КНИГИ

 

1.Когато тялото казва “не” от Габор Мате. Всеки, на когото тялото е отказвало в някакъв момент, ще разбере защо тази книга означава толкова много за мен. Открих я много след като сама съм стигнала да повечето изводи в нея, но това не я прави по-малко важна и най-вече когато прочетох всичко събрано на едно място едновременно получих и потвърждение на нещата, които съм открила за себе си и правя в момента, но още повече информация какво и от къде идва. Определено за мен книгите са най-добрият начин за информиране, но Габор Мате е много активен и ще намерите множество записи с него в YouTube, напоследък е активен и във фейсбук с една специализирана конференция, която организира, както и тази година излезе и него в филм (за който пиша по-долу).

2.Холистична психология от д-р Никол Льопера. Следя я в интервюта и социални мрежи вече много дълго време, а и чета (и дори пиша) за холистичния подход отдавна, така че не бих могла да кажа, че тази книга промени нещо съществено за мен. Обаче е събрала на едно място много от нещата, които съм открила с много мъка и опити и грешки и също така е първото нещо на български, на което попадам, където се говори подробно за връзката между храносмилането и състоянието на червата и психическото състояние и е точно книгата, която бих препоръчала на някой, който тепърва се сблъсква с този концепция. 

3. В като Вагина от Светла Баева и Рая Раева. Такава книжка отдавна трябваше да има у нас – нова, свъвременна, привлекателна, отговаряща на всички въпроси и достъпна. Можете да я четете онлайн от сайта – vaginamatters.org. Аз имам и печатното издание и е нещо, което с удоволствие препоръчвам постоянно. Освен това е идеален подарък за навлизащите в тийн годините. 

4.The Nectar of Pain, Najwa Zebian. Рядко чета поезия (вероятно съм прекалено аналитична), но тази ми хареса беше напълно разбираема и позната и близка, въпреки че много отдавна съм затворила тази част от живота си, която описва книгата. Сигурна, съм че ще помогне на много хора, и освен това въпреки че става дума за приключили интимни отношения, някои от нещата в нея могат да се отнасят и до много повече неща. Бих препоръчала и другата книга на Zebian, този път в проза – Welcome Home, макар че надолу ще препоръчам още една доста по-полезна поне за мен книга по същата тема.

5.Set Boundaries, Find Peace: A Guide to Reclaiming Yourself от Nedra Glover Tawwab. Опредлено чета много повече американска литература, отколкото каквато и да е друга и тази книга ми напомня защо. Начинът на писане е различен – кратък, супер прост за разбиране, лесен, всичко е подредено така, че да можеш веднага да се ориентираш какво се отнася до теб и дори да го приложиш. И тази книга е точно такава и мисля, че е страхотно помагало за всеки, който открива, че има някакъв проблем с налагането на граници. Лично аз се мъча с тази тема от няколко години, когато осъзнах какво не е наред, но за пръв път срещам нещо толкова ле сно за помнене и толкова лесно за прилагане. Още докато я четях успях да направя някои малки промени, които имаха голям ефект. 

6.Rewild Yourself: 23 Spellbinding Ways To Make Nature More Visible от Simon Barnes. Тази книга открих на пролет, в един прекрасен двор, изпълнен с песните на пойни птици след почти цяла година в апартамент с балкон от 50 кв. сантиметра на шумен и прашен булевард и след като се оказа, че живея с мъж, който предпочита да не ходи на море, защото пясъкът му е неприятен и за да отиде на планина се налага да провеждам няколко месечна кампания. Толкова се бях откъснала от всичко природно, че усещах физическа нужда и постоянно множащите се растения вкъщи изобщо не успяваха да я задоволят. Докато четях се врънах в детските си години, когато дядо ми ми показваше билките и ме учеше на важни неща за гората и планината и ни показваше колко интересно е на всяка крачка в природата. Освен това научих няколко нови птици и дори да различавам песните им (имаше доста търсене, но се оказа, че има много полезна информация и дори записи на песни на пойните птици в България). Ако имате нужда от нещо за душата, препоръчвам ви тази книга. И особено ако я прочетете на пролет. И да, инвестирайте в непромокаеми панталони.

7.Ще те обичам ден и нощ, Смрити Прасадам – Холмс с илюстрации от Алисън Браун. Илюстрациите на Алисън Браун ме привлякоха още първия път, когато ги видях и веднага се сдобих с книжка. А сега вече има и на кого да ги подарявам и съответно извинение да купя всичките 🙂 . Ако не сте я чели, препоръчвам ви и “Винаги ще те обичам” от Марк Сперинг.

 

 

 

 

 

8. Приказки от Хранс Кристиан Андерсен, илюстрирани от Кантен Гребан. Другата книжка с прекрасни илюстрации тази година. Мога да ги гледам постоянно, дори си мисля дали да не поръчам някоя за стената. Можете да видите другите му работи в инстаграм (в момента е на тема “Фермата на животните” на Оруел и дори тя изглежда много красива!, а аз никога не съм свързвала Оруел с красиво).

9. Six of Crows, Leigh Bardugo. Последните години не ми остава много време за художествена литература, и особено предвид, че не я следя както преди, ми е трудно и да открия неща, които ми харесват. Тази година не беше изключение, и в един момент толкова се бях отчаяла, че завханах поредната книга на Лий Бърдуго въпреки, че трилогията “Сянка и кости” не успя да ме впечатли чак толкова. Обаче се оказа, че е много видимо, когато един писател се развива и 5-те години разлика между първата и тази определено са били използвани добре от Бардуго. Трилогията за Каз и приятели е далеч по-интересна, увличаща, жива, с пълнокръвни и наистина интересни герои, които се радвам, че са намерили място и в сериала, защото иначе има вероятност да беше станал съвсем труден за гледане. 

Вижте вичко, което съм дочела през тази година (имам навик да зарязвам огромно количество книги), в goodreads. И пишете долу кои са книгите, които ви оказаха силно впечатление през изминалата година?

 

ФИЛМИ И СЕРИАЛИ

 

1.Фондация – тази година е прекрасна за дете, израстнало с научна фантастика заради всички класики, които се адаптират в момента, а Айзък Азимов беше един от авторите, които най-много са повлияли на детското ми въображение и то далеч преди да открия Тери Пратчет. Дори като дете не съм го възприемала за писател, винаги е бил фантаст, който показва какво си представя чрез разкази и книги и някак си все се справяше по-добре с разказите, отколкото с дългите формати. Така че очаквах Фондацията по-скоро заради концепциите, които силно повлияха на мирогледа ми, отколкото заради самата история. И вероятно точно затова сериалът ми харесва толкова много. Красив е, което напоследък установявам, че става все по-важно за мен, но също така е и напълно свободна интерпретация по Азимов, в която авторите са превърнали нещо, което звучеше като записки от час по история, в увлекателен разказ за човешки съдби. Разбира се, има някои неща, които не съвпадат съвсем добре, някои решения, които са ми малко странни, но като цяло е увлекателен, интересен и пак кара да се замислиш, което ми липсва в някои други научно фантастични съвременни адаптации. А и ако я съчетаете с “Часовникът на Дарвин” ще си създадете наистина забавно пътеществие из парадоксите и вероятностите на вселената.

2.Sul pi? bello – много се радвам, че Нетфликс все повече предлагат и европейски филми. Точно така попаднахме на този – една вечер, в която бяхме твърде уморени, и просто искахме да погледаме нещо докато вечеряме. Филмът се оказа прекрасен. Емоционален, красив, приятен, приподвигнат и направен по много по-различен начин от това, което обикновено гледам. Със сигурност е любимия ми филм от тази година. 

3.Arcane: League of Legends – не бях гледала подобна анимация от твърде много време и си личеше, защото бях впечатлена от всичко – от ефектите, от темите, от героите. Моят партньор е играл играта и определено не реагира по същия начин като мен, но дори и той признава, че това е една много добре направена анимация. 

4.Brave New World – този сериал ми остави същото неприятно усещане, каквото остави и книгата на Хъскли, и може би точно затова смятам, че създателите му са си свършили работата добре. Освен това е красив и визуално впечатляващ и повечето актьори изглеждат точно като роботи…

5.Lupin – френски сериал за един мъж, който търси отмъщение за смъртта на баща си, разиващ се в Париж и с главен герой, който е обсебен от “Арсен Люпен – крадецът джентълмен” на Морис Льоблан. В момента, в който видях името, беше сигурно, че ще го гледам. Ако сте фен на литературата от началото на 20ти век, или пък сте френски възпитаници, ще ме разберете. И най-хубавото е, че сериалът наистина се оказа добре направен, с много бързо темпо и постоянни обрати (и за съжаление разчита твърде много на обяснения, които се дават впоследствие, но пък слушате френска реч през цялото време и Омар Си наистина прави ролята запомняща се с тази целенасочена подохка и накривена усмивка).

6.Мъдростта на травмата от Габор Мате. Този филм включвам не толкова защото ми направи впечатление на мен, а по-скоро защото даде възможност на много повече хора да се докоснат до неговите изводи и съвети и идеи как да се справите с травмите в живота си. Ако следите работата му отдавна, може би няма да се впечатлите съвсем, но при всички положения филмът е силен и освен това един нов начин на разказване определено помага да се възприемат нещата от друг ъгъл. А ако досега не сте се сблъсквали с работата на д-р Мате, задължително гледайте, защото филмът има потенциала дапромени представата ви за вас или за близките ви драматично и да ви помогнат да преосмислите живота си. 

Предишния списък ще откриете тук: 2020 за мен